Споделяме усмивки в планината :-)
T: 0890 182 189 E: info@prikluchenia.com
default-logo

Видни „Столични туристки“

от група Видни Столични Туристки

Уважаеми господа, в настоящата жалба ви информираме за причинените ни неудобства и промяна в предварително уточнения план и маршрут на проведеното екскурзионно летуване Рила – Пирин 2015г.

След като изпусна автобуса от гр. Елин Пелин, една от туристките беше пренасочена към група от Вакарел, за извозване към мястото на срещата – Боровец! Бързата логистика и перфектната координация между страните причини СТРЕС! /Благодарим ти Светльо!/

Часът на сбора на изходната точка в Боровец беше нарушен от дузина туристи, които не изпълниха условията – закъснелите да почерпят цялата група по едно пиво на х. Чакър Войвода – запазваме си правото да го изконсумираме в София.

Първата вечер бяхме заставени да се опознаем, напием и празнуваме до късна доба, вместо да си легнем в 22:00ч. На лице бяха и пискащи туристи, на които беше отправена забележка!

Ден втори – хижа Заврачица

Водата в потоците около хижата беше твърде студена, което не ни позволи дълъг престои в естествените джакузии…, а храната, която ни поднесоха – твърде вкусна.

Ден трети – любимата ни хижа Грънчар

Топлото и приятелско посрещане от страна на екипа стопанистващ х. Грънчар не успяха да предразположат водача ни и бяхме лишени от ултра ол инклузива на най-прекрасната хижа в Рила! Безкрайно разочаровани сме от решението да напуснем това чисто и уютно място! Каква енергия витае около мястото….! Бяхме принудени да вървим още три часа до хижа Трещеник, където ни настаниха в хотелски стаи по двама с бани и удобни матраци!

Ден четвърти – хижа Семково

След скучния преход м/у двете хижи се наложи да пием бира край езерото и закупуваме жетони за водни атракциони! Въпреки умората от равния преход въртяхме педали на водното колело /някои от нас и посред нощ/, подложени бяхме и на обилен звездопад!

Ден пети – с. Баня хотел Минерал 56

Бяхме извозени от Семково до с. Баня и настанени в уютен, чист и луксозен хотел, с твърде любезна управителка. Оплакванията са следните:

След няколкочасово киснене в басейна, получихме мускулна треска от силната струя на джакузито; Минералната вода на душа до басейна беше с твърде висока температура; Сауната бе разположена на последния етаж с красива панорама наоколо; Нивото на ресторанта, с многото прибори и посуда затрудни част от групата; а скоковете в басейна стил „Булгар“ възмутиха дори персонала…; Вечерта бяхме закарани под строй на джаз фестивал в Банско, въпреки, че нямахме кубинки и рокерски якета – за да се впишем в атмосферата…., а нощта ни се стори безкрайна в тези удобни и уютни легла….

Ден шести – х. Вихрен – х. Синаница

След дългото изпиняне към Муратова порта, последва обилен обяд на брега на езеро. Почивката се отрази разпускащо на групата и разконцентрира темпото за ходене. Храната в хижата беше вкусна, а сънят в палатка – спокоен и пълноценен!

Ден седми – х. Вихрен

Групата се раздели на няколко общности, които в крайна сметка финишираха благополучно в хижа Вихрен. Мусаката беше много вкусна, но сладката баница и тортата ни дойдоха в повече! Получихме стомашни киселини и пропуснахме купона в хижата, за да се наспим за трудния преход, който предстоеше.

Ден осми – м. Казаните, връх Кутело, Кончето …. Байови дупки и хижа Яворов

Ранно ставане и късно тръгване, твърде често спиране и почивки – достигнахме местността Казаните, но казани нямаше, камо ли ракия?! На премката наблюдавахме еделвайси, но твърде дребни и анемични – не ставаха да се закичим с тях зад ушите или да ги вплетем във венчета…. Изкачихме вр. Кутело, получихме инструкции за преминаване на седловина Кончето, успешно го преодоляхме, въпреки, че в най-опасните участъци липстваше земя /почва, настилка или бетон/! Времето се развали, духа ни вятър, валя градушка, падна мъгла и като за финал на ходенето – напоителен дъжд изпробва екипировката ни, както и силата на духа и тялото на всеки от нас! Живи, здрави и подгизнали стигнахме до хижа Яворов, където ни очакваше топъл душ, сушилна с напалена печка и …. обилна вечеря с печено прасенце. Порциите бяха огромни и на сутринта бяхме подути и натежали от вкусната храна! Закрихме летуването с обща снимка и пожелания до Нови, Скорошни срещи с Придружителя на групата – Мирослав Пълдински!

В някое от следващите мероприятия, при добро поведение може да повишим вожда от Обикновен придружител на Водач на група, но трябва да заслужи приза!

„ Недоволни“ Столични Туристки

Авторът

Остави мнение

*