Ден 1   София – Пловдив – Александровска гробница – Щит – Михалич – Маточина – Орешник
Потегляме от София рано-рано – онова време, в което дори петлите се чудят защо ставаме. По пътя спираме в Пловдив да вземем Пешо, Нинка и Бойка, и ако сме в настроение – пием едно бързо кафе с бухти. Да се знае: и душата има нужда от закуска. Следва леко отклонение към Александровската гробница – шедьовър на тракийското изкуство със стенописи, които могат да засрамят и модерни галерии. В село Щит ще намерим останки от крепостта Скутарион и римска баня – място, където някога хората са се къпали с повече стил, отколкото ние днес. Продължаваме към село Михалич, за да разгледаме скалната църква и стара фронтова линия – място, което носи спомени и от духовни, и от по-груби времена. Следобедно пристигане в село Маточина, където ще се срещнем с внушителната крепост Букелон и още една скална църква, защото две църкви са по-добре от една. Нощуваме в Орешник. Можеше и да е в хижа Дрънчи дупка, но като я гледах това розаво, много дрънчи на циганско.

Ден 2   Устремски манастир – Бабини бозки – вр. Вишеград – Хлябово – Мезек
Започваме деня с нещо свято – сутрешно черкуване в Устремския манастир. За баланс на вчерашния ден и пропускането на хижа Дрънчи дупка – бонус: пещера Бабини бозки. Като гледам на картата ще се лази до там. След тази комбинация от духовно и пещерно, поемаме към връх Вишеград. По пътя ще направим около 4-часова разходка сред долмените в подножието на върха – камъни, наредени с чувство и цел, според тракийската логика. А ако имаме сили и време – ще отскочим и до водопадите Казанките. Следва посещение на тракийски култов комплекс край село Хлябово. В района има и много долмени – да не кажем „долмен на квадрат“. Денят преваля и потегляме към Мезек, а по пътя – кратка проверка на пазара в Любимец, ако има дини. Винена дегустация и нощувка в Мезек – защото така трябва да завършва всеки пълен ден.

Ден 3   Калето – Глухите камъни – Ивайловград – Вила Армира – Лютица – Свирачи – Бялград – Крумовград
Ставаме по изгрев – и то не къде да е, а на Калето при крепост Неутзикон. Малко хълмче, много гледка, леко замръзнали снимки. Връщаме се за закуска, а после се гмуркаме в нова доза древност – тракийската гробница и култов комплекс в Мезек. Потегляме, но не стигаме далеч – спираме за една кратка, но приятна разходка до Глухите камъни – култов комплекс със странно име, и връх Св. Марина за още малко височина. Продължаваме към язовир Ивайловград, където ще видим и стената, и самия град, и археологическата зала на музея. Кулминацията на културата е Вила Армира – римският лукс, пред който днешните SPA хотели бледнеят. Прекосяваме Атеренския мост – римски, стабилен и фотогеничен, и стигаме до крепост Лютица, скрита в гъстото зелено. Завършваме деня с Голямата могила и Дупките в село Свирачи, а после, ако успеем, още малко история в крепост Бялград. След това лъкатушим по тесни пътища и забравени селца до Крумовград, където ни чака нощувка.

Ден 4   Ковил – Джанка – Водопадът на Сътворението – Вулвата – Морянци – Студен кладенец – Дяволско дере – Пчелари – Вишеград – Кърджали
След закуска поемаме към светилище Ковил – едно от онези места, където камъните говорят, стига да слушаш с въображение (или с добър екскурзовод).
Тук избираме един от два маршрута:
Вариант 1: през Татул – гробницата на Орфей (или някой негов братовчед), Вкаменената гора и Харман кая, все по пътя към Кърджали.
Вариант 2: през Джанка, Водопадът на Сътворението, Вулвата (без коментар), скалната гробница край село Морянци, яз. Студен кладенец, Дяволското дере под стената и скалните ниши при с. Пчелари. Пълна доза природа и праистория. Да приемем, че избираме Вариант 2

Започва истинското приключение по маршрут, достоен за документален филм: първа спирка – село Джанка, от което тръгваме към Водопадът на Сътворението. Името му е вдъхновяващо, а шумът на водата – също. Следва мястото, което неизбежно предизвиква коментари – Вулвата. Без да навлизаме в лингвистика, това е скално светилище с форма, която природата е оформила… доста образно. Продължаваме към скалната гробница край село Морянци, още едно свидетелство за тракийската любов към скалите и мистиката. Следват малко язовирни преживявания – стената на язовир Студен кладенец и веднага под нея – Дяволското дере, където природата сякаш си е поиграла с драмата и формите. Преди да приключим обиколката, ще видим и скалните ниши край село Пчелари – десетки, издълбани в отвесна скала, сякаш древните са си играли на „археология за напреднали“. Преди да се настаним и отпуснем в Кърджали, ще направим още едно спирка – крепост Вишеград, за да завършим деня с още един красив панорамен кадър и поредна порция каменна история. След закуска – кратко пътуване до светилище Ковил. Камък по камък, историята оживява. Преди да се настаним и отпуснем в Кърджали – посещаваме крепост Вишеград, за да запечатаме още един каменен шедьовър.

Ден 5   Ненково – Утробата – Чиляка – Асаркая – Сър кая – Буюк кая – Небеска
След закуска се отправяме към Ненково. Ако сме много желаещи и не сме посетили Утробата – ще се отклоним за около 1 час. Следва старият римски или тракийски мост на Ненково, а след него започваме да се вием по тесни пътища към Безводно. От тук тръгваме по пътека към връх Чиляка, минавайки покрай водопада – последен връх, последен поток. Връщаме се и се гмурваме в света на тракийските светилища: крепост Асаркая, Сър кая и Буюк (Кован) кая, а след това – последната ни спирка: тракийското светилище Небеска край село Женда. Така с дух, крака и фотоапарати, пълни с Родопи и Сакар, слагаме край на това необикновено пътуване.